Говорятъ рѣчи хорошія:
Это чья, да плачетъ дѣвица,
Это чья да раскрасавица?
Ей и плакать-то надобно,
Причитать-то ей и есть объ чемъ
При послѣдней порѣ-времячкѣ,
При концѣ да житья дѣвичья,
Дѣвичья да украшеньица.
1) Слова дѣвица произносили съ удареніемъ на буквѣ ѣ, а слова дѣвичьи на буквѣ я.
2) Громкаго.