Они не смѣютъ въ тишинѣ,
Дрожа, открыть ее волнѣ.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Какъ въ Кашемирѣ на степяхъ,
Вспорхнувъ на пурпурныхъ крылахъ,
Царица бабочекъ порой16)
Ведетъ ребенка за собой,
То отъ цвѣтка къ цвѣтку манитъ,
То сядетъ, то опять слетитъ,
И вотъ, поднявшись высоко,