И, слышал я, его жена

Тиха, прекрасна и послушна;

Но недоверчив и ревнив

Седой раввин […]

Он примет странников радушно,

Но не покажет им супруг

Своей чудесной половины

Ни за янтарь, ни за жемчуг,

Ни за звенящие цехины!

Лето 1856