Во приходя панночка, да такая красивая, што ни здумать, ни згадать, только в казце9 сказать, да и кажа: «Хто в моем доме — азавися: кали старый — будеш батюшка, кали средних лет — брат, а кали маладой — муж любезный; а кали женщина да старая — будеш бабушка, средних лет — матушка, а кали маладая — сестра родная». Ён вышов. Яна, як пабачила яго, взрадавалась да и кажа: «Чаго, Иван-царевич (муж мой ты будешь любезный), чаго сюда приехав?» Ён расказав ёй, што и як. Яна и кажа: «Той зверь, што ты хочеш пабедить, — мой брат. Ён тяперь у средняй сястры, што живе недалеко адсюда в серебряном дварце; я яму залячила три раны, што ты зрабив».
Во упосли10 сяго яны пили, гуляли, добры мысли мали11; а дале царевич, папращавшись, паехав да другой сястры, што в серебряном дварце, и в той также пагастив. Яна сказала яму, што брат яё Норка тяперь у меньшай сястры. Ён паехав да меньшай, што жила в залатом дварце. Ета сказала яму, што брат яё тяперь спит на синём море, а дале дала яму напицца сильнай вады, дала меч-кладенец и сказала, штоб ён рубав главу брату адразу. Ён, выслухавши ета, паехав. Приезжая царевич к синяму морю, дивицца — аж спить Норка на камне, пасерядине моря, и як храпе' — да таго на семь вёрст аж вална бье. Ён перякрястився, пад’ехав к яму, ударив мечем па галаве. Галава адскачила да и кажа: «Ну тяперь жа я прапав!» — а дале и павалився у море.
Убивши зверя, царевич вярнувся, пабрав всех трех сястер с сабою, штоб вывести их на етат свет; бо все яго любили и не хатели з им растацца. Кажная из их из свайго дварца зрабила яичко (бо были валшебницы); яго научили, як из яичка зрабить дварец, и наабарот, аддали яму яички и пашли к таму месту, где трэба было падымацца на сей свет. Як пришли яны к канату, царевич, пасадив девушек, дерганув за канат; ён закалыхався, браты патащили. Як вытащили да пабачили12 диковинных красавиц, аташли ад их да и кажуть: «Пустим канат, падымем брата, канат перярежим, нехай убьецца, а то ён нам не даст сих красавиц замуж». Во, сгаварившись, пустили канат: брат быв не промах, дагадався, што братья думають, узяв да и палажив камень, дерганув; братья падняли его высо'ко да и перярезали канат. Той камень упав и разбився. Ён заплакав да и пашов.
Ишов, ишов царевич. Во як паднялась буря, заблискала маланья', загремев гром, полився дождь. Ён пришов к деряву, штоб захавацца13 пад ним; глядить, аж на том деряве маленькие птушки14 савсем измокли; ён изняв с сабе адёжу да и накрыв их, а сам сев пад деревам. Кали лятить птица, да такая вяликая, што и свет затмився: то было тёмна, а то яще патямнело. То — матка тых птушак, што накрыв царевич.
Прилятевши, тая птица як пабачила, што яё дятёшаты адеты, и кажа: «Хто накутав маих птушак?» — а дале, пабачивши царевича, и кажа: «Ета ты зрабив? Спасиба табе. Чаго хочеш, праси ад мяне за ета; все сделаю для табе!» Ён кажа: «Выняси мяне на тей свет». Яна гаво'ря: «Зраби ж ты вяликий засек15, налави всякай дичи да накидай туда, а в другую палавину налий вады, штоб было чим мяне кармить». Царевич все зрабив. Тая птица, — взятши етат засек на сабе, а царевич сев у серядине, — палятела.
Лятевши чи багата, чи мала — вынясла яго, папращалась и палятела; а ён пашов да и пристав к аднаму партному у хлопцы: такий он быв абодранный, так перемянився, што и невдамет16, што царский сын. Ставши у таго хазяина за работника, царевич начав распрашувать, што у их царстве и як? Той хазяин и кажа: «Наши два царевича (бо третий прапав) привязли с таго света невест и хочуть жаницца, да тыя невесты упирують17: хочуть, штоб им к вянцу нашить всякага платья, такога, як у них было на том свете, и без мерки. Царь звав всих мастяров, да не адин не бярецца». Выслухавши все ета, царевич и кажа: «Иди, хазяин, к царю и скажи, што ты нашиеш все па твайму ремяслу». Хазяин и кажа: «Чи мяне ж брацца за такоя платья? Я шию на простонародья». Царевич кажа: «Иди, хазяин! Я отвечаю за всё». Той хазяин пашов. Царь быв рад, што нашовся хоть адин мастяр; дав яму денег, сколько ён хатев. Хазяин той, справившись, прихо'дя дамов18. Царевич и гаво'ря яму: «Ну, мались богу да лажись спать; завтра все будя гатова». Ён паслухав свайго парабка, лег спать.
Звярнуло с павночи. Царевич встав, пашов за горад — на поле, выняв из кармана тыя яички, што дали яму невесты, и, як научили яго, зделав из их три дварцы; вашов, пабрав у каждом их платья, вышав, звярнув тые дварцы в яички и пашов дамов. Пришовши, развешав платья на стяне да и лег спать. Рано праснувся хазяин, глядь — аж висить такоя платья, што ён и не видав! Все сяе19 златом, да серебром, да камнями самоцветными. Ён зрадовавсь, взяв панёс тоя платья к царю. Царевны, як убачили, што то платья, што у их на том свете, дагадались, што Иван-царевич на сем свете, переглянулись да и замовкли. Хазяин той, аддавши платья, пашов дамов, да не застав уже свайго дарагога работника. Ён пашов да пристав к башмашнику, да и таго паслав к царю, и той зарабив; только абхадив ён всих мастяров, и усе благадарили яго, што наживались чрез яго у царя.
Як абхадив царевич-работник всих мастяров, царевны палучили сваё желанье; у их всё платья было такоя, як на том свете; толька яны горько плакали, што царевич не прихо'дя, а наравить20, было нельзя, нада бы'ла вянчацца. Як сабрались к вянцу, меньшая невеста и кажа царю: «Пазвольте мне, батюшка, пайти самой падарить нищих!» Ён пазволив. Яна пашла и начала дарить да приглядацца. Падхо'дя к аднаму; як стала давать яму' деньги, пабачила кольцо, што дала царевичу на том свете, и кольца сястер сваих (бо то быв ён!), — хватила яго за руку, и привяла яго в комнату, и кажа царю: «Во той, што нас вывяз из таго свету! Братья, кажа, запрятили гаварить нам, што ён жив, и абещали пабить21 нас, кали мы скажем». Царь на тых сынов рассярдився, наказав их, як сам знав; а после гуляли три свадьбы, и я там быв, мед-вино пив, в роте не было, а только па бараде тякло.